Вграждане (Embedding) на съдържание в интернет


Кога вграждането (embedding) е допустимо според Съда на Европейския съюз

В настоящата статия ще обобщим какви са разясненията на Съда на ЕС (СЕС) относно т.нар. вграждане (embedding) на съдържание от една интернет страница в друга. T.e. - кога това би следвало да се третира като правомерно действие и кога като евентуално нарушение на правото на интелектуална собственост.

Но преди това нека посочим какво означава терминът вграждане (embedding). Може да не предполагате, но вие срещата „вграждането“ ежедневно в интернет. Припомнете си последната статия относно нов филм, която прочетохте. Най-вероятно в интернет страницата с анализа на филма е имало „прозорче“ към Youtube, което Ви е давало възможност да изгледате трейлъра на филма, без да напускате страницата и да отваряте нов раздел на браузъра с адреса на клипчето в Youtube. В друг случай може да четете за новия трансфер на любимия Ви футболен клуб, като в самата новина да има „вградено“ прозорче към официалния twitter акаунт на клуба, в който се съобщава за новия футболист. Именно тези технологии, които Ви позволят достъп до друг интернет ресурс, без да се налага да напускате първоначалната страница, която сте посетили, се наричат вграждане (embedding).

Въпросът дали и в кои случай това „вграждане“ е законно, е предмет на обсъждане в решението на СЕС по дело C-392/19, известно още с названието на една от страните - VG Bild-Kunst. Решението е постановено на 9 март 2021 г. и от този момент неговите постановки са задължителни за съдилищата и останалите институции на всички държави в ЕС, т.е. то има действие и в България.

За да се отговори на горния въпрос, на първо място трябва да се съобрази какъв е начинът, по който е публикувано съдържанието на интернет страницата първоизточник. Следва да се прецени дали носителят на авторските права е включил ограничителни мерки и средства при първоначалната публикация, които са от естеството да възпрепятстват публикуването на съдържанието на друга интернет страница. Ако такива мерки са надлежно имплементирани, то „вграждането“ на това съдържание на друг уебсайт, без съгласието на титуляря на авторското право, ще представлява нарушение. Тук е мястото да посочим важно от техническа страна разяснение на СЕС. Според съдиите, за да може титулярят на авторското право да твърди, че надлежно е ограничил достъпа до съдържанието, това ограничение трябва да се осъществява чрез „ефективни технологични мерки“. Ето каква е правната дефиниция на това понятие:

„[…] „технологична мярка“ означава технология, устройство или компонент, който в нормалния ход на работата си е предназначен да предотврати или ограничи действия по отношение на произведения или други обекти, защитени от закона.

[…] Технологичните мерки се считат за „ефективни“, когато закриляно произведение или друг закрилян от закона обект е контролиран от титулярите на права чрез прилагането на контрол на достъпа или защитен процес като кодиране, замъгляване или друго преобразуване на произведението или на друг обект, закрилян от закона или механизъм за контрол върху копието, който постига целта за защита.”

Или иначе казано – ефективна технологична мярка е тази, която по технически път възпрепятства процеса по вграждане (embedding). Ако такава мярка, приложена от носителя на авторското право при първоначалната публикация, бъде преодоляна чрез друго технологично решение и в крайна сметка съдържанието е вградено на друг уебсайт, тогава ще е налице нарушение на авторското право.

Наличието на такава ограничаваща технологична мярка предполага някакъв вид очевидност. Например, ако системата за вграждане (embedding) не успява да вгради съдържанието, визуализира грешки или директно надпис, посочващ, че вграждането е забранено, то за лицето, което иска да използва съдържанието, е ясно, че титулярят на правата се противопоставя на това действие. Ако тази очевидност липсва, т.е., ако подобни технологични мерки не са имплементирани, според СЕС носителят на правата не следва да може да твърди нарушение. Така например, ако вграждането на негово съдържание на други интернет страници е изцяло възможно от техническа страна, макар в правилата за ползване на сайта първоизточник да фигурира изречение, забраняващо такива действия, това според логиката на СЕС не би следвало да е достатъчно, за да възникне претенция за нарушение на авторските права. Този подход на съда се обяснява с нуждата да се гарантира правната сигурност и доброто функциониране на интернет (the smooth functioning of the internet). Т.е. забраната за вграждане (embedding) трябва да е ясна и да произтича директно от техническите специфики на сайта първоизточник, а не да е необходимо да се извежда по друг път – например от юридически текстове.

Дори и въпросните ефективни технологични мерки да не са приложени по отношение на съдържанието, което желаете да вградите от друга интернет страница на своята собствена, най-сигурният от правна страна подход си остава да поискате съгласието на титуляря на правата върху въпросното съдържание. Понякога обаче по обективни причини това е невъзможно – в такива случаи, ако вграждането (embedding) не е технически ограничено, би следвало да можете да се позовете на постановките на СЕС и да използвате съдържанието. Но и в този случай е нужно уточнение – винаги по възможност се уверявайте, че вграждате съдържанието от интернет страница, на която то е качено със съгласието на титуляря на авторското право. Т.е. – ако взимате съдържание от интернет страница, чийто администратор, от своя страна, го е качил, нарушавайки правата на титуляря на авторското право (например, след като ефективните технологични мерки на сайта първоизточник са преодолени или ако съдържанието е „пиратско“), тогава e възможно да се окаже, че и Вашите действия по вграждане на това „неправомерно“ качено съдържание също са незаконни.

Следва също да се подчертае, че така разяснените концепции важат за територията на ЕС, но не и в САЩ например.
Американските съдилища също активно се занимават с материята, като не е задължително техните изводи да съвпадат с тези на Съда на ЕС.

Както виждате, използването на авторско съдържание в интернет, въпреки горните разяснения, остава рискована дейност, при която е най-добре да имате възможност за консултация с юрист, запознат с тези специфики. В още по-голяма степен това важи, ако считате, че Вашите права върху интелектуална собственост са нарушени – особеният подход на СЕС създава положение, при което може да се окаже, че нарушения няма, макар съдържанието да се използва без съгласието на титуляря. Т.е. той може да се окаже в ситуация, при която не само че правата му са експлоатирани от друго лице, но и че един евентуален иск срещу това лице не просто няма да донесе обезщетение, а ще доведе до допълнителни разноски. Ако имате нужда от правно съдействие в тази област, не се колебайте да ме потърсите.

Настоящата статия изразява лично становище на автора, което разяснява принципни и хипотетични положения - т.е. изразените позиции не следва да се считат за приложими във всеки конкретен казус. Ето защо текстът не представлява и не следва да се възприема като правна консултация. Ако се нуждаете от такава, можете да се свържете с мен на e-mail адрес: [email protected] .

Имате нужда от консултация? Получете консултация от