Какви права предоставя т.нар. „Синя карта“ на ЕС и какви са условията за придобиването ѝ в България?

В последните няколко години в бизнес средите (особено в ИТ сферата) все повече се говори за т.нар. „Синя карта“. Става дума за специфична процедура, която завършва с издаването на документ, който позволява на даден специалист от държава извън ЕС да живее и работи в България. Пълното наименование на въпросния документ е разрешение за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз”. Т.е. Синята карта /СК/ е документ, който дава възможност на чужденеца да се установи и му разрешава, но и го задължава да работи в България. Това е важен нюанс – чужденецът се допуска в страната именно, за да се включи в пазара на труда, и, ако не полага труд, разрешението му подлежи на отнемане от властите.

СК на практика представлява инструмент на ЕС за преодоляване на недостига на висококвалифицирана работна ръка чрез създаване на хармонизирана процедура за привличане на такива специалисти в целия Съюз. Посочената цел е изрично заявена в директивата, уреждаща СК. Самата директива е въведена в българското законодателство чрез съответните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците в Република България.

Както се посочи, кандидати за получаване на Синя карта могат да бъдат само граждани на държави извън ЕС. Те обаче трябва да отговорят и на множество други изисквания. На първо място – кандидатът за Синя карта в България трябва да притежава висше образование, което е продължило не по-малко от 3 години. Директивата позволява на държавите членки на ЕС да предвидят в националните си законодателства възможност, при която и лица без висше образование, но с достатъчно дълъг и доказан опит също биха могли да получат СК. България обаче не е възприела този подход и е посочила като формално изискване към кандидатите наличието на висше образование.

На следващо място, за да кандидатства, чужденецът трябва да има сключен трудов договор с български работодател, който влиза в сила от датата на издаване на СК. Към този трудов договор също има изисквания – трябва да е със срок на действие от поне една година, а заплатата на чужденеца следва да е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на договора.

Самата процедура започва с подаване на заявление в дирекция „Миграция“ към МВР. Заявлението се подава от работодателя на кандидата за СК или по изключение от самия кандидат – ако той вече има разрешение за продължително пребиваване в страната на друго основание.

Към заявлението трябва да се приложи набор от документи. Изисква се копие от международния паспорт на чужденеца; оригинал на свидетелство за съдимост, издадено от държавата по произход; доказателства за осигурено жилище в България; медицинска застраховка; документи, установяващи образованието и професионалния опит на чужденеца; декларация от работодателя, че трудовият договор отговаря на горепосочените изисквания, а също и копие от самия трудов договор. Особено важен документ, нужен за процедурата, е т.нар. обосновка на искането – в нея работодателят посочва фактите и обстоятелствата, налагащи наемането на работника гражданин на трета държава, и мотивира отказа си да наеме български граждани, които също отговарят на изискванията за длъжността, която кандидатът за СК ще заеме.

След постъпване на документите в дирекция „Миграция“ тази институция изисква становища по кандидатурата от други ведомства– ДАНС и Агенцията по заетостта /АЗ/. Ролята на АЗ е доста съществена – именно тя разрешава или отказва достъпа на чужденеца до пазара на труда в България. Ако становището на АЗ е отрицателно, то кандидатът изобщо няма да получи СК. При положителни становища, дирекция „Миграция“ уведомява за това заявителя (работодател или самия кандидат) и дирекция „Консулски отношения“ на Министерството на външните работи.

След това кандидатът трябва да подаде документи за получаване на виза D в българското дипломатическо или консулско представителство, отговарящо за държавата на произход на чужденеца. Ако кандидатът успешно получи виза, след пристигането си в България, той следва лично да се яви в дирекция „Миграция“ и да представи копие от паспорта си заедно със страниците с положената виза и печата за влизане в България. Също така представя и медицинска застраховка за разрешения период на пребиваване. В тридневен срок от получаване на тези документи дирекция „Миграция“ се произнасят окончателно по искането за издаване на СК, след което чужденецът трябва да получи и самата „пластика“, която наподобява лична карта.

След получаване на СК чужденецът има право да започне работа съобразно трудовия си договор, който едва тогава влиза в сила. Работодателят, от своя страна, е длъжен да уведоми Инспекцията по труда, че притежателят на СК е започнал работа.

След като служителят е получил СК, той има право да инициира т.нар. процедура „за събиране на семейството“ му. Неговите роднини могат също да кандидатстват за получаване на право на пребиваване в България, като за всеки един от тях е необходимо да се набави набор от документи. Българските институции извършват съответните проверки и издават първо визи, а впоследствие и разрешения за пребиваване на членовете на семейството на притежателя на СК.

Важно е да се посочи, че през първите две години след издаването на СК чужденецът може да полага труд само в България. След изтичането им би могъл да предприеме процедура, която да му позволи да работи и пребивава в друга държава членка на ЕС. Също така в този двегодишен срок притежателят на СК може да смени работодателя си само след разрешение на българските институции по специален ред, уреден в ЗЧРБ.

Настоящата статия изразява лично становище на автора, което разяснява принципни и хипотетични положения - т.е. изразените позиции не следва да се считат за приложими във всеки конкретен казус. Ето защо текстът не представлява и не следва да се възприема като правна консултация. Ако се нуждаете от такава, можете да се свържете с мен на e-mail адрес: [email protected] .