Обезпечение на бъдещ иск
Как да предотвратите укриване на имущество от страна на длъжника Ви?
Практиката показва, че не са редки случаите, в които един кредитор образува дело срещу длъжника си, което продължава с години. За щастие последната съдебна инстанция отсъжда, че длъжникът трябва да заплати сумата. Когато обаче кредиторът образува изпълнително дело, се оказва, че физическото лице или дружество длъжник е отчуждило имуществото си (или изобщо не е имало такова) – т.е. съдебният изпълнител няма какво да продаде, за да погаси неплатения дълг. В този случай съдебното решение е не просто безполезно, защото кредиторът не може да се удовлетвори, но дори той е претърпял и допълнителни вреди, заплащайки държани такси и адвокатски възнаграждения.
Процесуалното право разполага с механизъм, който да предотврати подобен развой. Става дума за т.нар. „обезпечение на бъдещ иск“. Законът позволява на кредитора, още преди да е предявил иск, да поиска от съда „блокиране“ на имущество на длъжника, което впоследствие, ако бъдещият иск бъде уважен, да послужи за удовлетворяване на претенцията. Може да се поиска запор на банкова сметка на длъжника, запор върху МПС, възбрана на имот и т.н.
Най-съществената характеристика на това производство е, че длъжникът не узнава за искането на кредитора и за допуснатия запор или възбрана до момента, в който те вече са реализирани върху имуществото му. Т.е. – задълженото лице няма време и възможност да укрие имуществото си, като например изтегли парите си от банката или фиктивно продаде недвижимия имот на другиго.
Както се подразбира, това представлява много сериозна намеса в правната сфера на длъжника – при това тя се осъществява, без да има влязло в сила решение срещу него. Ето защо законът поставя изисквания пред кредитора, който желае да се възползва от този способ.
За да допусне обезпечението на иска, съдът трябва да се увери, че без обезпечението за кредитора ще е трудно или дори невъзможно да се удовлетвори. Индикатори за това могат да бъдат например други висящи дела срещу същия длъжник, налични данни за влошеното му финансово състояние и т.н. На следващо място, към молбата за обезпечение трябва да се представят убедителни писмени доказателства, че искът е вероятно основателен. Законът посочва, че обезпечение може да се допусне и при липса на такива доказателства, но при представяне на парична гаранция от страна на кредитора. В своята практика обаче съдилищата твърде често изискват и двете: както убедителни писмени доказателства, така и внасяне на парична гаранция.
Изискването за парична гаранция, от една страна, цели да предотврати злоупотреби от страна на недобросъвестни лица, които биха използвали производството по обезпечаване на иск само за да блокират търговската дейност на дадено дружество с предявяване на неоснователна претенция. Необходимостта да се вложат средства за подобна злоупотреба би разколебала част от тези лица. От друга страна, обезпечението се допуска, без да има окончателно решение, което да признава претенцията на кредитора за основателна. Т.е. напълно възможно е да се окаже, че лицето, чиято сметка например е блокирана, всъщност няма дълг или той е надлежно погасен. В тази ситуация е нужно това лице да бъде обезщетено за времето, през което имуществото му е било неоснователно блокирано. Именно за това обезщетение ще послужи гаранцията, внесена от мнимия кредитор.
След като съдът допусне обезпечението и имуществото на длъжника бъде блокирано, на кредитора се дава срок, в който той трябва да предяви иска си. Този срок е не повече от 1 месец и ако през това време не бъде предявен иск, съдът служебно отменя обезпечението.
Ако бъде образувано исково дело и кредиторът го спечели, тогава блокираното имущество (парични средства, недвижим имот или др.) се използва от съдебния изпълнител, за да бъде удовлетворено вземането. Освен това кредиторът има право да поиска от съда възстановяване на гаранцията, внесена в началото на обезпечителното производство. След като искът му се е оказал основателен, то и искането за обезпечение е било основателно и не е довело до неправомерно ограничаване на правата на длъжника. Ето защо гаранцията няма да е нужна за обезщетяване на вреди.
Трябва да се подчертае, че подготвянето и провеждането на успешно обезпечително и последващо исково производство може да бъде извършено само от квалифициран адвокат, който е запознат с особеностите на законодателството и съдебната практика. Затова при нужда, не се колебайте да ме потърсите за консултация и съдействие по подобни въпроси.
Настоящата статия изразява лично становище на автора, което разяснява принципни и хипотетични положения - т.е. изразените позиции не следва да се считат за приложими във всеки конкретен казус. Ето защо текстът не представлява и не следва да се възприема като правна консултация. Ако се нуждаете от такава, можете да се свържете с мен на e-mail адрес: [email protected] .
