Имитация на домейн или интернет страница
Кога е налице нарушение на конкуренцията, изразяващо се в имитация на интернет страница според практиката на КЗК и ВАС
В този материал ще разгледаме една особена хипотеза на нарушение на конкуренцията, а именно – имитацията на домейн или интернет страница.
С ускореното дигитализиране на икономическите процеси търговското присъствие в интернет става все по-важно и дори първостепенно. Интернетът (включително в България) отдавна вече не е слабо регулираната среда, която е представлявал в зората на своето развитие. Показателно е, че още от 2008 г. българската правна уредба изрично предвижда имитацията на интернет страница като нарушение –в чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) се сочи следното:
Чл. 35 (3) Забранява се използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.
От текста на разпоредбата се вижда, че нарушението може да бъде осъществено в две разновидности – чрез използване на домейн или на външен вид на интернет страница, които поради своята идентичност или сходство са от естеството да въведат в заблуждение потребителите или по друг начин да увредят интересите на конкурент. А ето и някои допълнителни разяснения на нормата, дадени от Върховния административен съд /ВАС/:
„Фактическият състав на забраната предвижда заблудата да става по два основни начина - чрез домейн или чрез интернет страница, като идентичността или сходството се преценява без нуждата от специализирани знания и умения. Нарушението изисква действията на дружеството да бъдат умишлени и извършени по начин, който да доведе до увреждане интересите на конкурента и/или потребителите. За съставомерността на деянието е достатъчно да се налице недобросъвестни действия, които водят до потенциална опасност от увреждане интересите на конкуренти и/или потребители, а не установяването на реално настъпила заблуда.“
ВАС прилага едно специфично тълкуване на разпоредбата, отличаващо се със следните основни характеристики. На първо място, идентичността или сходството трябва да са разпознаваеми без специални знания – т.е. те следва да са видими за обикновения потребител – именно тогава биха създали риск за конкуренцията. Трябва също така заблуждението да е умишлено целено. На следващо място, възможно е да има нарушение дори когато не са засегнати интересите на конкурент, стига тези на потребителите да са пострадали. Накрая, но не по важност – за наличието на нарушението не е нужно от него в действителност да са произтекли вреди – достатъчно е да има потенциална опасност за това.
Без да претендирам за изчерпателност, нека разгледаме няколко примера, в които, според мен, биха били налице посочените нарушения:
Злоупотребата с домейн е сякаш по-лесна за разбиране. Доколкото пълна идентичност на две имена на домейн не е възможна, по-скоро законодателят е имал предвид идентичност на имената преди разширенията (.com, .bg и т.н.). Т.е. нека си представим, че съществуват два сайта с примерни имена www.primerat.bg и www.primerat.com. На тези сайтове своята дейност рекламират двама конкурентни търговци – например в областта на дизайна. В такъв случай би следвало да се приеме, че търговецът, регистрирал по-късно своя домейн, е злоупотребил и дейността му може да въведе потребителите в заблуждение или по-друг начин да навреди на интересите на по-рано регистриралия се търговец. Такова би било положението и при сходство в имената – например www.primerat.bg и www.primerite.bg. Ако дейността на търговците отново е подобна или идентична, ще е налице нарушение. Ако обаче притежателите на домейните не са конкуренти, по-скоро не би трябвало да има нарушение. Такава би била ситуацията, ако търговецът с по-стария домейн се занимава с дизайн, а този с по-новия с продажба на парфюмерийни мостри. В такъв случаи целевите аудитории на двамата търговци, съответно на двете интернет страници не биха били в колизия – дори клиент на дизайнера да попадне на страницата на парфюмерийния дистрибутор, потребителят лесно би разбрал, че това не е сайтът, който всъщност търси.
По-трудно е даването на конкретен пример във връзка с нарушението, реализирано чрез оформлението на външния вид на интернет страницата. Това е така по много причини, главната от които е разнообразието от възможности, предоставяни от съвременния графичен дизайн. Т.е. дали е налице идентичност или сходство във външния вид на даден сайт ще трябва да се преценява във всеки конкретен случай. Все пак и тук от полза биха били някои от по-общите указания на ВАС. Както вече се посочи – тази идентичност или сходство трябва да са разпознаваеми от обикновения потребител без специални технически знания и умения. На следващо място от практиката на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ и на ВАС следва, че приликите във външния вид на страниците, „наложени от функционалното им предназначение“ и „които се дължат на идентичната стопанска дейност на страните“, не могат да обосноват наличието на нарушение. Може да става дума за определен тип търсачки или пък елементи, имащи типичен изглед поради информацията, която трябва да обобщят – например снимка, адрес и ценови диапазон на заведение за хранене или хотел. Като нарушения не следва да се третират и сходства, произтичащи от „общоприет подход при изграждане на една интернет страница и нормалната търговска логика, а и в голяма степен от автоматично зададеното разположение на елементите в свободните за ползване темплейти за интернет страници“.
Какво да правите, в случай че в търговската си практика се сблъскате с проблеми като гореописаните? Ако считате, че Вашата интернет страница е обект на имитация, можете да защитите правата си, като сезирате КЗК, която би могла да санкционира нарушителя. Също така можете да потърсите обезщетение за вредите от нарушението в съдебно производство. Както обаче се установява от горните разяснения, макар и приложимата правна норма да е на пръв поглед ясна, тя се отличава с някои особености, за чието разбиране е необходим специфичен юридически подход. Ето защо, преди да предприемете каквито и да е действия по защита на правата си, е силно препоръчително да се консултирате с адвокат. И това е така, защото недобре подготвените правни действия вместо успех могат да Ви донесат допълнителни загуби. В случай че се окаже, че няма нарушение въпреки Вашето впечатление, то ще трябва да заплатите разноските за производствата пред КЗК и съда, които обикновено са в немалък размер.
Настоящата статия изразява лично становище на автора, което разяснява принципни и хипотетични положения - т.е. изразените позиции не следва да се считат за приложими във всеки конкретен казус. Ето защо текстът не представлява и не следва да се възприема като правна консултация. Ако се нуждаете от такава, можете да се свържете с мен на e-mail адрес: [email protected] .
