Застрахователното право е юридически отрасъл, който има за цел да улесни осъществяването на различни обществени дейности чрез обезпечаване на рисковете, произтичащи от тяхната реализация.

Така например популярната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ позволява масовата употреба на автомобили, като прехвърля риска от възникване на отговорност на гражданите за вреди, причинени от пътнотранспортни произшествия, към застрахователните дружества. Други видове застраховки пък гарантират запазването на определено качество и състояние на дадено имущество – така за банката е важно ипотекираният в нейна полза апартамент да бъде в добро състояние, за да може да ѝ послужи като обезпечение на предоставения кредит. Съответно, ако апартаментът погине в пожар или земетресение, банката да получи застрахователното обезщетение, дължимо за този риск. Търговецът, предлагащ международен превоз на стоки, застрахова последните, за да не се налага да заплаща стойността им в случай на инцидент. Някои хора избират да сключат застраховка „Живот“, така че техни близки да получат определено обезщетение, когато застрахованият почине.

Особеното при застрахователните правоотношения е, че застраховащият заплаща определено възнаграждение на застрахователя, за да носи последният риска от посочените инциденти – т.нар. застрахователна премия. Застрахователят, от своя страна, е търговец, чиято цел е да печели от тази дейност. Той печели, ако не настъпват инциденти. Но това е извън неговия контрол и на практика застрахователни събития настъпват. Затова застрахователите в целия свят опитват да намерят причини да НЕ изплатят обезщетение или да намалят размера на платимото такова в случай на настъпило застрахователно събитие. Те постигат това на първо място чрез дефиниране на т.нар. изключени рискове – хипотези, при които застрахователят не отговаря за настъпилите вреди. Често пъти юридическите текстове, уреждащи тези случаи, са сложно формулирани и са поместени в обемни правни документи – т.нар. общи условия. Застрахователите редовно се позовават на подобни изключения, като нерядко доводите им не са съвсем основателни. Но увреденото лице е силно затруднено в преценката си поради голямата юридическа сложност на ситуацията. Ето в такива случай е напълно задължително да се обърнете към адвокат. С моя опит по застрахователни казуси аз бих могъл да анализирам договорните Ви отношения със съответния застраховател, да разгледам конкретния случай и да преценя доколко отказът за заплащане на обезщетение е основателен. Ако застрахователят няма основание да откаже обезщетение, аз ще подготвя необходимите документи, за да отнесем спора до съда, който да постанови решение, с което да задължи застрахователя да Ви изплати обезщетение.

Не е изключено, отказът на застрахователното дружество да е основателен. Тогава на дневен ред идва въпросът дали анализът на различните застрахователни оферти в момента на сключването на договора е бил достатъчно адекватен. Аз бих могъл да Ви съдействам и на етапа на сключване на застраховка, като преценя офертите на различните застрахователи и най-вече Ви разясня какво покритие всъщност предоставят сложните правни конструкции, предвидени в общите условия.

Не по-малко важно е да се свържете с адвокат и непосредствено след настъпване на застрахователното събитие. Това е нужно, т.к. често застрахователите отказват да изплатят обезщетение, защото твърдят, че застрахованото лице не е извършило определено действие съобразно изискванията на застрахователния договор. Например – не е уведомило застрахователя в предвидения срок, не се е обадило на полицията или други компетентни служби, не е организирало оглед на увреденото имущество непосредствено след инцидента и т.н.

Гореспоменатата и най-популярна сред населението застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ също предполага юридически усложнения. Те най-често възникват, когато увреденото лице поиска да получи обезщетение за вредите, които е претърпяло при катастрофа, за която не носи вина. Нерядко застрахователите започват да изискват множество документи, без представянето на които отказват да изплатят обезщетение. Или ако все пак изплатят такова, то твърде често е със стойност, значително по-ниска от действително нужната за ремонтиране на увредената кола. Вероятно застрахователите процедират така, изхождайки от концепцията, че в мнозинството от случаите засегнатият гражданин няма да потърси правата си по съдебен ред. Не допускайте да бъдете ощетени по такъв начин и освен нервите и стреса от катастрофата да понесете и материални загуби. Свържете се с мен и аз ще Ви предоставя становище дали имате основание за иницииране на съдебно производство във връзка с казуса Ви.

Още по-неприятни са ситуациите, в които собственикът на автомобил е решил да сключи застраховка „Каско“ (която за разлика от „гражданска отговорност“ не е задължителна), плащал е редовно застрахователните си премии и, когато дойде моментът, застрахователят да го обезщети във връзка с някакъв инцидент, получава отказ. При подобен казус също е задължително да се обърнете към адвокат, който да Ви посъветва как да подходите в конкретната ситуация и дали следва да се обърнете към съда.